Пластмасови частици се откриват на все повече и все по невероятни места по цялата плането. От високите планински до дълбоките океански екосистеми, микропластмасата е навсякъде. Такива миничастици са открити в риби в Марианската падина, по повърхността на арктическия лед и върху снега по Пиринеите между Франция и Испания.
Това, което вълнуваше учените, беше въпросът „От къде идва всико това?“
След изследване на проби от намерени микрочастици в природата и микрочастиците отделяни от дрехи с изкуствена материя при пране, учените установяват взаимовръзката.
Домакинствата в Европа и Северна Америка замърсяват океаните с пластмаса просто като перат дрехи в пералня, обявиха учени, след като се оказа, че по-голямата част от микроскопичните пластмасови частици във водите на Северния ледовит океан са от полиестерни влакна, предаде АФП.
Ново проучване на природозащитната организация „Оушън уайз“ и канадското министерство на риболова и океаните откри, че изкуствените влакна представляват 92% от замърсяването с пластмасови миничастици на морската вода в Арктика.
О тях 73 на сто са полиестерни, наподобяващи размерите и химическия състав на изкуствения текстил, особено на използвания в дрехи.
„Този стряскащ извод означава, че сега имаме силно доказателство, че домакинствата в Европа и Северна Америка пряко замърсяват Северния ледовит океан с влакна от прането (чрез изходната вода)“, каза Питър Рос от „Оушън уайз“ и Университета на Британска Колумбия, който е водещ автор в изследването.
По думите му точният механизъм на замърсяването е неясен, но изглежда океанските течения играят голяма роля за придвижването на влакната на север, като атмосферните системи може също да имат принос, предава БНР.
Изследователите събрали проби от морска вода близко до повърхността по протежение на участък от 19 000 километра, простиращ се от Тромсьо в Норвегия до Северния полюс, през Канадската Арктика и морето Бофорт, където анализирали и проби, извадени от 1000 метра дълбочина.
„Открихме микропластмаса във всички проби освен една, което показва широкото разпространение на това ново замърсяване в този отдалечен регион“, каза Рос.
Изследователите използвали микроскоп и инфрачервен анализ, за да идентифицират и измерят микрочастиците, които те определят като късчета по-малки от 5 милиметра.
Тъй като в източната част на Северния ледовит океан били открити почти три пъти повече микро пластмасови частици отколкото в западната, учените предположили, че тези нови полиестерни влакна може да са били придвижени на изток от Атлантическия океан.
„Оушън уайз“ направила тест с перални машини и резултатът показал, че една дреха може да отдели милиони влакна при нормално пране.
Организацията предупреди, че пречиствателните станции често не улавят пластмасовите влакна и изчисли, че домакинствата в САЩ и Канада могат общо да освободят около 878 тона микропластмаси годишно.
Източници:
https://www.bgonair.bg/
https://www.nature.com/articles/s41598-019-43023-x